Песни от кръчма "Старият Дракон"
Толкин клуб clubs.dir.bg - съвместно творчество

Ода за "Стария дракон"

Драконът разтвори паст.
И под неговата власт,
от хипоноза подчинени,
влязоха клубарите засмени.

Тази паст не е уста,
по прилича на врата.
А, в търбуха има бира.
Да се лее тя не спира.

Не е гущер огнен,
не е червей страшен,
а е кръчмата вълшебна,
във която всеки тук заседна.

И за елфите трева и за орките месо,
във пеща балрог слагат даже и тесто.
И за мрачни и бели все ще се намери бира!
Светла, тъмна и студена. Всичко се сервира!

Дракон има само на стената.
Огън буен свети му в устата.
Това е нашата камина,
със опашка - дим извиращ през комина!

/Галандро/



Покана за запой

Във Дракона елате вий!
Командата е ясна - пий!
Ела, ела! И нощ и ден,
тук бирата е на корем!

За елфи вино, за джуджета бира!
Зад бара дървен всичко се намира!
А, край камина със жарава,
бард чуден винаги припява.

Глъч, смешки и забава.
Кънтят на вред тъдява.
И мрак и светлина,
подават си ръка.

Ти виждал ли си нейде по света,
сред всички приказни места,
как може елф да пие алкохол?
Ами, пиян от чудна бира трол?

Във Дракона елате вий!
Командата е ясна - пий!
Не ще си тръгнеш отегчен,
макар и от забави уморен.

/Галандро/



THE SONG OF DURIN'S BANE

I am the balrog - Durin's Bane
An awesome fiend of ancient times
Beware! I will come again
And slay thee in the Moria mines!

Alone in darkness here I dwell
The last in line, in my realm of fire.
No magic word, no sword or spell
Shall save thy soul from the burning pyre!

I know no sorrow, and no thrill
I know no wrong, I know no right
My only joy is the joy to kill
My only pleasure is to fight

In haunted tunnels thee shall wander
And I shall hunt thee all the way
I'll come upon like striking thunder
Through suffering snd pain you'll pay

I'm waiting for the one to show
The only one to match my might
An wizard with a Maiar soul
We'll meet in our final fight

/Манимал/



Третомартенско

В “Дракона”, в чест на празника днес
Кралят издигна Андурил за почест.
Години наред му висеше отпред,
че нямаше той врагове.
Ни орки. Ни тролове.
В самотна палатка живееше Крал
и нямаше май врагове.

По снежна алея зададе се Фея
и взе отдалече на Крал да се смее:
“Острието вълшебно ще бъде потребно
да режеме с него месо!
Телешко! Агнешко!
Дай Андурил на мен и на Джил,
и ще режеме с него месо!”

Кралят рече тогаз: „Не давам го аз.
Защо ви е мечът във кръчма на вас?
Там Берегил, ако не е препил,
ще извади джуджешки сатър.
И пържолки завчас
ще спретне за нас.
И балрожки ще вдигнем джангър."

Мрак рече свиреп: „Таквиз като теб
не бива да мъкнат из тоя вертеп
вълшебния меч, дошъл отдалеч;
давай ни меча веднага!
Веднага! Тояга!
Макар и умрял, Арагорн го е дал
да режеме с него месо!"

Кралят се хили: „Друже мой мили,
виждаш ли моите бързи кокили?
Щом нямаш акъл и за меч си дошъл,
първо да ме хванеш ще трябва!
Ха така! Беж сега!
През преспи и кал, през трева и вода,
ще те надбягам сега!"

Мрак беше решил, че го е уловил,
но откри, че комай е дълбоко сгрешил.
Пъргав и млад, Крал мина отзад
и го ритна - да помни друг път.
Друг път! Всеки път!
„Я да го ритна, Крал беше решил,
та да ме помни друг път!"

Но много корав, от камък по-здрав
е Мракът със зъл, отмъстителен нрав.
Ритникът със крак по зад**** як
бе за него съвсем безболезнен.
Безболезнен! Безполезен!
И Крал се завърна обратно унил ,
че Мракът му беше отнел Андурил .

И Фея и Джил, заедно с Берегил,
нарязаха много месо с Андурил.
А Мракът без срам пред камината там
доволен на кожа лежи.
Лежи! И мижи!
Посръбва от винцето, морен и гладен,
и глозга си кокала краден!

/Крал/



Мисли край жарта

Аз мисля, седнал край жарта,
за настоящите неща,
за Елесара - как се е напил
и нос във плота е забил.
Моля, върнете му тоз Андурил!
Че ще си спомни Крал на сутринта,
ще ни погне всичките, било и със метла.

А нашата сърдечна Фея
цопка в шадравана и не спира да ни пее -
глас извива над шума,
сопран ще да е явно тя.
Със таз угаснал цигара
да я мокри никак не жалее,
та даже и до плач се смее.

Аз мисля, седнал край жарта,
кога ли ще пристигне тук деня.
Тогава хана ще е опустял
(дано да си остане цял!)
кой пил - пил, кой ял - ял,
сред празни бъчви и стъкла
на сутринта ще ме боли глава.

И всички ще са като бити.
А Дунеданците, до снощи сити,
сега ще бързат към планинския поток,
скок-подскок, скок-подскок,
ще направят те по чипкане кръжок.
Че със достойнство са ни сите
и не тръгват никъде немити.

Жаравата отдавна ще ни е угаснала,
на Грах брадата - пак пораснала.
Лепкаво от бира тук и там,
Берегил на мивката ще бъде сам.
Махмурлук ще мъчи всички знам...
Но в таз ситуация опасна
утеха ще ни бъде манималска фафла!

/Бел/



Последният бой на Краля-Чародей

Сред мрака чер надвиснал над Гондор.
Легионите поведе рицар черен.
Готов да следва господаря на Мордор,
към този град обречен и безверен.

Настъпваха към белите стени,
редици стройни от бойци.
Изтръпнаха мъже, деца, жени.
Смълчаха се Гондорските дворци.

Сам, Краля-Чародей, възседнал
своя страшния звяр крилат,
под мрака над земята легнал
летеше за последна рат.

Посрещнаха ги камъни, стрели.
Редиците се олюляха.
Жужаха тетиви, подобно на пчели.
Но орките на всичко устояха.

Повика братята си черни,
назгули страшни и свирепи.
И ужас завладя сърца безверни.
И страшен вой ноща разцепи.

Без страх се спусна към стените.
Стрелците бягаха да се спасят.
Пречупиха се на Гондор момците.
Назгули продължиха да летят.

Сам старя Гандалф пристигна.
На мрака древен враг потаен.
И белия си жезъл над галвата вдигна.
Отчаян търсещ бой фатален.

Във мрак загърнат
се спусна рицаря велик.
От пламъци обгърнат,
нападна той със страшен вик.

Велики войни се сразиха.
Решен е всеки другия да надживее.
Магиите им бясно се извиха,
но никой не успя да надделее.

Вратата с грохот се разцепи
под удъри на троли страшни.
Войниците за заповеди слепи
отстъпиха по улиците прашни.

Съдбата подла в този миг избра
да дойдат конните чеда.
И тропота отекна в земните недра,
вещаейки за орките беда.

Остави стария вълшебник на стената,
посърнал, блед и уморен.
И впусна се към новя си враг в тревата,
от жаждата за кръв пленен.

Рохански войни много,
под меча му велик умряха.
Наказваше ги строго,
за туй, че тук те бяха.

Шест рицаря рохански за миг го обградиха.
Препуснаха със копия напред.
Посрещна ги назгула със усмивка тиха,
а меча му посичаше на ред.

И строполи се първият в тревата,
а втория загина със глава разбита.
Кръвта на третия обля земята.
Четвъртия отстъпи с рана на ръката.

Меч тежък отскочи в шлема на назгула,
но рицаря получи нож в корема.
Последният, във името на тази Бяла кула,
главата си загуби заедно със шлема.

Сам краля на Рохан
изправи се пред черния владетел.
Бе тръгна той на бран,
на краха ставаше свидел.

И Краля-Чародей се хвърли в бой.
Отби атаката му вяло Теоден,
но мрачния настъпи пак със вой.
Роханецът отстъпи победен.

И строполи се мъртъв коня буреносен.
Назгулът, отново триумфиращ,
приготви се за удар смъртоносен
да нанесе на своя враг умиращ.

Изникна в миг войник.
Размахал беше щит и меч,
но не изгледаше боец велик.
Седяха двама насред страшна сеч.

Войникът шлема хвърли на страна.
Жена бе това, а не герой!
Дошла и тя с рода си на война,
за тоз поледен бой.

Принцесата във бой се смело хвърли,
но за назгула тя не бе достойна.
Атаката й той без труд отхвърли
и й отвърна с сила тройна.

Щита единствен удар раздроби
и тя се свлече бледа на земята.
Надеждите й в миг разби
на Краля-Чародей ръката.

И вдигна своя меч велик,
владетелят на Призрачния град,
очакваше той скръбен вик,
от падналата в тази страшна рат.

Но болка силна го заля.
Във гръб намушка го подлец.
И насред кървави поля
прокле той тоз лъжец.

А, вещицата подла и проклета
възползва се от шанса си измамен
и на честа разплела всичките въжета
заби във него меча си стоманен.

От подла смърт, нечестна,
сразил открито всички врагове,
тоз черен капитан загина.
И подвига му ще се помни векове.

/Галандро/



Еовин

Прекрасна,дива,но жена,
безстрашен войн,ала уви,
красива дева Шлемова,
от смърт тя знае как боли.

Във него влюби се и ето,
припламна огнена искра,
разбрала късно за което-
той елф обича,не жена.

Със меч в ръка тя Еовин,
към славни битки,към Гондор,
препуснала през мрака син,
към спомен чист,със ясен взор!

/Еовин/



Песен на последния Балрог

О, мрак, сетния ми час настъпи.
Усещам, че тук ще свърши моя път.
Велика, светла сила във владенията ми пристъпи.
Ще ме прекърши, ще ме откъсне от могъщата ми плът.

Но в битка гордо аз ще падна, не ще из дупките се крия.
Ще го срещна във открита битка, нека бичът ми той да вкуси.
Избрах отдвана своята съдба и думите си няма да кривя и вия.
Пламъкът дорде във мен гори, няма светлината да ме покруси.

Усещам как към мен се приближава, усещам, неуверените му движения.
Знае, че тук някъде мракът аз си стля, за битка винаги готов.
Проклятието на Дурин, да позна ме той. Знае, че ме чака поражение.
Знае, че ще падна, но дали и той ще бъде поразен? Унижение...

Сега и аз познах го. Таз марионетка, таз муха...
До там ли стигна се? Него да изпратят...
Но Те зад него са. А аз съм сам - на огъня духа.
Подлеци. Без тях щях да го размажа, в бездната да го запратя.

О, Мрак. Виж от кого ще падна аз...
Съдба... Няма справедливост вече, няма чест.
Нека бъде тяхната тогаз.
Живота си скъпо ще продам, не ще склоня тихчико глава, без битка, без протест.

След него тръгвам, времето настъпи.
Нека видим колко силни са неговите господари.
Бяга. Битката отлага. Или поредна подлост смята да скалъпи.
Иска да допусна грешка, низа от събития да изпреваря.

Стоя пред последната врата. Прага щом прекрача, няма връщане назад.
Надява се да се откажа. И с Тях зад себе си не смее да ме срещне...
Уви, целта ми е обречена, силата ми бавно гасне. Но ще усети що е Ад...
Вече няма страх, няма жал. Духа копнее противника във битка да посрещне.

/Мрак/



Пиянско нещо си за Мелкор и Еру Илуватар

Стария дебил унил
препил с метил.
И весело запяааааал.....

Дух порочен, ненасочен
не харесал тона точен
Всичко прее*ааааааал.....

А дътака със тумбака
гледа лошо мрака.
Ще го сръфа цяааааал.....

И му вика "Ей, мотика!
мама ти ше чурулика!
Що си затyпяаааааал........?"

Мелкор смята и подмята
"Я да лапаш ряпа!
Ти си закъсняаааааааал......!"

"Туй е Арда, тъй че : варда!
Ти си бита карта!
Орки съм посляааааааал.....

Еру вдяна, и се фана
за главата си голяма
"Всичко си о*раааааааааал.......! "

"Тия орки, скрий ги в морги,
тъмни скапани каротги............. ОЙ!
Ах келеш, ще разбереш
Бой кога си яаааааааааааааал!!!

/Икел/



За Арагорн

Били са те малцина, но едва
величието им до нас достига
като забравена легенда и мълва
или от страниците на вълшебна книга.

Била съм в техните земи незнайни,
по чудните им пътища вървях.
Разкриваха ми древните си тайни.
Оттук започва разказът за тях...

/Крис/



(без заглавие)

Лутиен Тинувиел,най-прекрасна на света,
ти щастлива бе до днес,ала срещна любовта!
Горда щерка на Тигол от задморски славен род,
пееш с чудния си глас,в Дориат и Менегрод!
Наследила красотата,от свойта майка Мелиан-
с черната коса развята,със очи като океан...
Не подхожда,Лутиен,на безсмъртна като теб,
да се влюбиш във човек,носещ името Берен!
В ясно утро я съзря-най-прекрасна на света,
чу как пее там сама и се срещна с любовта.
Тя побягнала в горите,сред ефирните мъгли
и след лутане голяма пак щастливи са били!
Да,ала Тингол тъй горде-не желаел да даде,
своята едничка щерка на човешките ръце.
Дълго мислил и премислял и накрая той решил-
ако Берен Лутиен искал,да намери Силмарил.
Угорчен от страх и болка,но решен за любовта,
да изкопчи силмарила,да се шири песента...
Сам е тръгнал на далече,сам е бил сред пустоща,
сам сред ужаса обречен,в тъмни сенки на нощта!
Ето,Лутиен прекрасна,изостави Дориат,
вярна на Берен препусна,силите си да сберат!
А Тингол бе заповядъл зорка стража все да бди,
над красивата му щерка щом се мракът вън сгъсти!
Ала с своя глас вършебен тя омая в сън дълбок,
зорки елфи що там бдяха-в менегродския чертог!
И след търсене голямо,пак се срещнала с Берен,
да но силмарилът чака,идва съдбоносен ден!
Стигнали накрая двама,до сквернения Ангбанд,
там е там Силмарилът,сред короната от здрач!
И тогава Лутиен,пак с прекрасния си глас,
е омаяла Моргот и унесла го в захлас.
В този миг Берен самичък,мракът чер е избистрил-
от короната му скверна,той отчупил Силмарил.
Хукнали тогава двама през подземия безброй,
но усетил се е Мелкор-пратил орди цял порой.
Но валарите са с нея-най-прекрасна Лутиен,
и избягали са двама Тинувиел,а той Берен!
И в красива огърлица Силмарилът бил вграден,
та незнай светът до днеска,по-честит от тоя ден!
Толкова била голяма,между тях любовта,
че отново били двама,след смъртта отвъд света!
А защо никой не знае,са се върнали от там-
по-красива от нея няма и в свещения Аман!
Та на остров сам долечен,но от Запад озарен,
вечно влюбени живели-тя Лутиен и той Берен!...

/Еовин/



Гимн Мордора

Мордор нерушимый, угрозу свободе
Наш вождь Саурон основал с давних пор.
Да здравствует созданный темным народом,
Единый, могучий, великий Мордор!

Припев: Славься отечество наше суровое,
Темных всей Арды надежный оплот.
Мощь Сауронова, Око Багровое
К тьмы торжеству мировому ведет!

Сквозь грозы сияли нам пики Ангбанда,
И Мелькор великий нам путь озарил!
Он создал бессчетные черные банды,
На путь разрушения нас вдохновил!

Припев:

В победе великих идей Саурона
Мы видим грядущее каждой страны.
И Оку Багровому с черной короной,
Мы будем всегда беззаветно верны!



Swords In The Wind

I surrender my soul Melkor hear my call
One day I'll sit beside your throne in Ang-band's great hall
Like so many before me I'll die with honor and pride
The right of a warrior forever to fight by your side

Send a sign raise the sail wave a last goodbye
Destiny is calling immortality be mine

Call the nazgul to cast the runes, weave a magic spell
We who die in battle are born not for heaven not for hell

We are Sons of Melkor the fire we burn inside
Is the legacy of warrior kings who reign above in the sky

I will lead the charge my sword into the wind
Sons of Melkor fight to die and live again
Orcish horde cross the plain, in fire wind, and arrows rain
March into the black of night magic stars our guiding light

Today the blood of battle upon my weapons will never dry
Many I'll send into the ground laughing as they die

We are Sons of Melkor the fire we burn inside
Is the legacy of warrior kings who reign above in the sky

I will lead the charge my sword into the wind
Sons of Melkor fight to die and live again
Orcish horde cross the plain, in fire wind, and arrows rain
March into the black of night magic stars our guiding light

Place my body on a ship and burn it in the sea
Let my spirit rise Nazgul carry me
Take me to hall of Melkor where my brothers wait for me
Fires burning to the sky my spirit will never die

I will lead the charge my sword into the wind
Sons of Melkor fight to die and live again
Orcish pack the plain, in fire wind, and arrows rain
March into the black of night magic stars our guiding light



Песен за изчезналата бира

О, мъка ... болка разяжда сърцето
Мрачно, зловещо чернее небето
Как няма веч и тука капка бира
А сълза горчива из очи напира

Тъй тъмни мисли люто ме терзаят
Ръцете ми що правят хич не знаят
Отнеха ми я - мойта свидна бира
И страшен рев в гърдите ми напира

Надежда друга нямам и ще стана
Във мъката сама не ще остана
И ще излокам всичката ви бира
Тъй страшна мъст сега от мен напира

И разни чужди водки и ракии
И всякакви наливни простотии
Не ще навлязат веч в устата моя
Дори да трябва да им тура боя!

И само нея бира, бира, бира ...
Ще споменавам в сънища дълбоки
И само нея - на сърцето мила
Ще скътам във джобовете широки...

/Грах/



Поговорка

Ледената бира -
нивга не умира!!!

/Галандро/



...намерената бира.

Отзарана както си летях
Над поля, гори, рекички
Отдалече без да ща видях
Камионче, каращо бирйчки.

Хопа, казах си тогаз,
Я да видим що е туй то чудо
Казвали са Гимли, Леголас,
Че бирйчката била голямо вуду.

Пийнеш и не знаеш що е страх,
Почвал и проблем орален,
Разумът ти ставал пух-и-прах.
А пък говорът - завален.

После почваш да дереш гласа,
Да градиш килии разни.
Може да разбиеш си носа
Ако паднеш безобразно.

Но отплеснах се сега
Бях започнал стихове да пиша
Пък завих нанякъде, опаа
И отнесох клонче вишна.

Та, пикирах аз над камиона
Пуснах му един фугас
И шофьора като маратонец
Се изстреля някъде завчас.

Биричката аз погълнах бързо
А пък после трижди се проклех
Щот' крилата ми се бяха вързали
И се клатех като винен мех.

/Тим/



(без заглавие)

Отново сме под масата голяма,
часът е 4:00 сутринта.
А паметта я никва няма.
Какво ли правя аз от вечерта?

Чаши някакви
наоколо се стелят.
Бутилки всякакви
празно - зеят.

Кааак мее глеедааш.
Забрави за главобола!
Защо заспиваш?
Жаден съм, дай тази кола!!!

Да мешаш? Т`ва не го прави.
Но водката е много сладка.
Ще минем и без тези нрави,
отпивайки от бира хладка.

Пиян у нас ще вляза,
цял час ще мисля мислите си как да смажа.
Тоз махмурлук го мразя!
Кафето - има го за радост наша.

Пред касата ще си вися
и бира с водка ще си пия.
За главобол да се кося?
А не! Безалкохолните за тия!

Ще дойде време и ще драйфам.
Но всъщност на кого му дреме?
Аз пак си се натрясках - заявявам!
Да спра да пия. Нямам време.

/Галандро/



Песен за върколака

Една-две бири, айде три,
малко винце и уви
за носа го хвана бъгъвия върколак,
но той не спира-пие пак и пак.

На разходка тръгна из гората,
но от близо зърна той земята.
Засмя се и изрече:
"Нивга мойш да ма спреш!"

И продължава върколака,
завъртяна му главата,
а на среща му сребро -
изръмжа веднага той:"Ла*но!"

С всичка сила го изрита,
но зашо ли после не хихика,
а в хралупата се скри,
отправяйки безброй псувни,
но до ден днешен го боли.

бтв: Елфе, какво направи ти бре!
случайно да не останеш по-назад;-)

/Ангуа/